3 янв. 2016 г., 04:28

Студено ми е

799 0 0

Навън тихо заваля.

Бели ледени снежинки

закапаха като сълзи

и навред земята побеля.

.

Под шапката се скрих,

а ръцете в ръкавиците заврях.

И ботушите нахлузих,

за да мога да вървя.

 

Но сърцето не успях.

Него как да стопля?

В тази тиха самота

и смразяваща душа.

 

Вярвам в чудесата

и чакам Пролетта.

Тя ще стопли сетивата

със усмивка и доброта.

 

Скрийте се в Любовта,

Там е най-красиво. 

С нежност топли ни сърцата

 и ни пази от студа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...