3.01.2016 г., 4:28

Студено ми е

789 0 0

Навън тихо заваля.

Бели ледени снежинки

закапаха като сълзи

и навред земята побеля.

.

Под шапката се скрих,

а ръцете в ръкавиците заврях.

И ботушите нахлузих,

за да мога да вървя.

 

Но сърцето не успях.

Него как да стопля?

В тази тиха самота

и смразяваща душа.

 

Вярвам в чудесата

и чакам Пролетта.

Тя ще стопли сетивата

със усмивка и доброта.

 

Скрийте се в Любовта,

Там е най-красиво. 

С нежност топли ни сърцата

 и ни пази от студа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...