Jan 3, 2016, 4:28 AM

Студено ми е

  Poetry » Love
788 0 0

Навън тихо заваля.

Бели ледени снежинки

закапаха като сълзи

и навред земята побеля.

.

Под шапката се скрих,

а ръцете в ръкавиците заврях.

И ботушите нахлузих,

за да мога да вървя.

 

Но сърцето не успях.

Него как да стопля?

В тази тиха самота

и смразяваща душа.

 

Вярвам в чудесата

и чакам Пролетта.

Тя ще стопли сетивата

със усмивка и доброта.

 

Скрийте се в Любовта,

Там е най-красиво. 

С нежност топли ни сърцата

 и ни пази от студа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...