Стяга ме шапката
Стихът ми е гасконска шпага,
която мога да въртя с финес
и най-позорно би избягал
от острия ù връх дори Дантес.
Но тъй като съм стар бродяга,
готов да брани селската си чест,
и с проста дървена тояга
пак бих натирил всеки нов Дантес.
Сега и тук, без бакембарди,
цилиндър и лоден. На снежен път
не са ми нужни секунданти,
които да гадаят мойта смърт.
А който иска - да напада,
но славата отдавна е с адрес.
И нито аз съм Александър,
ни в някой ще се прероди Дантес.
Какво, че шапката ме стяга,
пак всяка ръкавица бих приел,
но не на друг размахвам шпага -
сам себе си приканвам на дуел.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Никифоров Все права защищены
