28 янв. 2010 г., 12:13

Стъклен свят

1.9K 0 9

 

СТЪКЛЕН СВЯТ

 

Вън, зад прозореца,

свисти разлютена виелица ледена.

Вътре е топло, мирише мекичено.

По стъклото дете с розово пръстче рисува.

Обяснява на всички,

които не виждат картината:

“Ето земя и тревичка (по нея да тичам),

цветя (за букетче на мама),

котенце (чуй как мекичко мърка),

кученце (то лае по лошите),

слънце с лъчи (да свети и топли),

голямо дърво (много обичам череши),

птиче на клончето (да чурулика),

малко момче (значи аз),

мама и татко (тях обичам най-много),

къщичка (нашият дом),

прозорче (да гледам навън, когато е зима),

коминче и дим (от камината).

 

Едно малко дете рисува голяма картина...

Най-голямата!

 

То още не знае,

че ако някой нехайно (или нарочно)

счупи стъклото

с тази прозрачна,

цветна и топла,

всесезонна картина,

светът връхлита сив и студен.

Не само през зимата.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даша Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, любовта на родителите често я чупи. Но любов, която чупи детски свят не може да бъде щастлива дълго, Бо.
    Благодаря ви.
  • "Крехък свят, който най-често родителите чупят. "
    И любовта понякога чупи, дори и на родителите.
    "къщичка (нашият дом)" - това е една мъничка усмивка, благодаря!
  • В това се крие очарованието на детството! На нас също ни харесва да заставаме зад стъклото... понякога! Много размисли навяват през счупения ти прозорец!
  • чист детски свят
    Поздравления!
  • Крехък свят, който най-често родителите чупят. Егоистично поставяйки собствения си шарен свят над този на децата си.
    Петя, жалко е, но отговорите не могат винаги да са светли. И когато детето разбере това по-рано, отколкото може да понесе, страхът се загнездва в него. Страх от студения свят.
    Благодаря ви.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...