LONTANA (Даша)
246 1356
28.01.2010 г., 12:13 ч.

Стъклен свят 

  Поезия » Бели стихове
1373 0 9

 

СТЪКЛЕН СВЯТ

 

Вън, зад прозореца,

свисти разлютена виелица ледена.

Вътре е топло, мирише мекичено.

По стъклото дете с розово пръстче рисува.

Обяснява на всички,

които не виждат картината:

“Ето земя и тревичка (по нея да тичам),

цветя (за букетче на мама),

котенце (чуй как мекичко мърка),

кученце (то лае по лошите),

слънце с лъчи (да свети и топли),

голямо дърво (много обичам череши),

птиче на клончето (да чурулика),

малко момче (значи аз),

мама и татко (тях обичам най-много),

къщичка (нашият дом),

прозорче (да гледам навън, когато е зима),

коминче и дим (от камината).

 

Едно малко дете рисува голяма картина...

Най-голямата!

 

То още не знае,

че ако някой нехайно (или нарочно)

счупи стъклото

с тази прозрачна,

цветна и топла,

всесезонна картина,

светът връхлита сив и студен.

Не само през зимата.

 

 

 

© Даша Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да, любовта на родителите често я чупи. Но любов, която чупи детски свят не може да бъде щастлива дълго, Бо.
    Благодаря ви.
  • "Крехък свят, който най-често родителите чупят. "
    И любовта понякога чупи, дори и на родителите.
    "къщичка (нашият дом)" - това е една мъничка усмивка, благодаря!
  • В това се крие очарованието на детството! На нас също ни харесва да заставаме зад стъклото... понякога! Много размисли навяват през счупения ти прозорец!
  • чист детски свят
    Поздравления!
  • Крехък свят, който най-често родителите чупят. Егоистично поставяйки собствения си шарен свят над този на децата си.
    Петя, жалко е, но отговорите не могат винаги да са светли. И когато детето разбере това по-рано, отколкото може да понесе, страхът се загнездва в него. Страх от студения свят.
    Благодаря ви.
  • Колкото и студен да е светът, едно дете винаги заслужава да бъде чуто...Пораствайки само ще изпита лудия бяг на делника, но защо точно ние трябва да му ограбим мечтата...

    Най-много ме заболява, когато видя семейство по улицата. Детето пита, с надеждата да получи едни по-светли отговори за себе си, но възрастните или не го чуват, или се правят на глухи...
  • Да,наистина най-голямата картина и в същото време крехка!
    Според мен децата са най-щастиливи точно заради това,че те не знаят,че този свят може да бъде разрушен и че може да бъде друг освен този,който рисуват с ръчички Но,отиде ли си малко детството,идва страхът от загубата,липсата,осъзнаването.
    Много ми хареса!
  • Нищо против никого. Просто видях едно дете да рисува по прозорец и си спомних нещо преживяно.
    Благодаря Нели.
  • много харесах!!!
Предложения
: ??:??