Стъклен свят
СТЪКЛЕН СВЯТ
Вън, зад прозореца,
свисти разлютена виелица ледена.
Вътре е топло, мирише мекичено.
По стъклото дете с розово пръстче рисува.
Обяснява на всички,
които не виждат картината:
“Ето земя и тревичка (по нея да тичам),
цветя (за букетче на мама),
котенце (чуй как мекичко мърка),
кученце (то лае по лошите),
слънце с лъчи (да свети и топли),
голямо дърво (много обичам череши),
птиче на клончето (да чурулика),
малко момче (значи аз),
мама и татко (тях обичам най-много),
къщичка (нашият дом),
прозорче (да гледам навън, когато е зима),
коминче и дим (от камината).
Едно малко дете рисува голяма картина...
Най-голямата!
То още не знае,
че ако някой нехайно (или нарочно)
счупи стъклото
с тази прозрачна,
цветна и топла,
всесезонна картина,
светът връхлита сив и студен.
Не само през зимата.
© Даша All rights reserved.
