Стъкленица

Поэзия » Философская

565 1 2

Парченце малко от стъкло си имам

прозрачничко и с похлупак

там само слагам, нищичко не взимам

отварям и затварям пак.

Събирам в него и добро и лошо

сълзи, мечти, веселие и смях.

Подбирам ги, но някак не нарочно

то пази ми ги всички тях.

И в нея всичко там се смесва

на тясно да стои в едно.

Задачата й никак не е лесна

игла в купчина сено.

Тя пази ми дори и аромати

и на всеки спомен цветовете.

И скрива болката ми от непознати

и крие ми и греховете.

И когато някои ми посегнат

решат душата ми да окрадат

не ще успеят да отварят и да не погледнат,

мой малък стъклен свят.

Явор Михайлов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

щураче (любимка)

Аз не съм виждала парченца с похлупак, някой виждал ли е?
И нещо родовете са сбъркани, "парченце" е среден род, после изведнъж преминава в женски род. Знам, че имаш предвид стъкленицата, но това не оправя нещата. Иначе стихотворението е добро. Петица за насърчение

2022-07-12T17:48:46+03:00
Jackie151 (Антоанета Иванова)

Добре дошъл. Стихотворението е хубаво, само последните две строфи не са в ритъм и ти предлагам -
не ще успеят да засегнат
този малък, стъклен свят.

2022-07-12T14:30:39+03:00