Парченце малко от стъкло си имам
прозрачничко и с похлупак
там само слагам, нищичко не взимам
отварям и затварям пак.
Събирам в него и добро и лошо
сълзи, мечти, веселие и смях.
Подбирам ги, но някак не нарочно
то пази ми ги всички тях.
И в нея всичко там се смесва
на тясно да стои в едно.
Задачата й никак не е лесна
игла в купчина сено. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up