Стъкленица
Парченце малко от стъкло си имам
прозрачничко и с похлупак
там само слагам, нищичко не взимам
отварям и затварям пак.
Събирам в него и добро и лошо
сълзи, мечти, веселие и смях.
Подбирам ги, но някак не нарочно
то пази ми ги всички тях.
И в нея всичко там се смесва
на тясно да стои в едно.
Задачата й никак не е лесна
игла в купчина сено.
Тя пази ми дори и аромати
и на всеки спомен цветовете.
И скрива болката ми от непознати
и крие ми и греховете.
И когато някои ми посегнат
решат душата ми да окрадат
не ще успеят да отварят и да не погледнат,
мой малък стъклен свят.
Явор Михайлов
© Явор Михайлов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Добре дошъл. Стихотворението е хубаво, само последните две строфи не са в ритъм и ти предлагам -
не ще успеят да засегнат
този малък, стъклен свят.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
И нещо родовете са сбъркани, "парченце" е среден род, после изведнъж преминава в женски род. Знам, че имаш предвид стъкленицата, но това не оправя нещата. Иначе стихотворението е добро. Петица за насърчение