12 авг. 2011 г., 18:43

Стъклопис

800 0 2

Да те запомня влюбен искам все така,

за да не може зло от мен да те дели.

Да ме рисуваш с филиграни по стъкло

и погребеш застоя под развалини.

Да задържиш света ми, ласкав, онемял

с диханията свои в незабрава, че зован

си смях и лъх на люляк в златен зрак,

утеха, че безсмислено не си живял,

че още гониш своята безчинстваща мечта

и все будуваш, за което си копнял -

най-фин стъклопис от лед и плам

да съм за теб и въжделея в сън неразгадан.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...