Да те запомня влюбен искам все така,
за да не може зло от мен да те дели.
Да ме рисуваш с филиграни по стъкло
и погребеш застоя под развалини.
Да задържиш света ми, ласкав, онемял
с диханията свои в незабрава, че зован
си смях и лъх на люляк в златен зрак,
утеха, че безсмислено не си живял,
че още гониш своята безчинстваща мечта
и все будуваш, за което си копнял -
най-фин стъклопис от лед и плам
да съм за теб и въжделея в сън неразгадан.
© Мариола Томова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
