Да те запомня влюбен искам все така,
за да не може зло от мен да те дели.
Да ме рисуваш с филиграни по стъкло
и погребеш застоя под развалини.
Да задържиш света ми, ласкав, онемял
с диханията свои в незабрава, че зован
си смях и лъх на люляк в златен зрак,
утеха, че безсмислено не си живял,
че още гониш своята безчинстваща мечта
и все будуваш, за което си копнял -
най-фин стъклопис от лед и плам
да съм за теб и въжделея в сън неразгадан.