1 июн. 2016 г., 21:00

Стъпка след стъпка напред

1.6K 0 0

Стъпка след стъпка напред
по пътя криволичещ пак.
За един диамант отнет
и ангелът ми стана враг.

Дълбока въздишка, спирам за миг,
обръщам се - зад мене мъгла.
Но дочух отнякъде разсеян вик,
огласяващ тревожно нощта.

Но аз - темерут - продължавам.
Там, обратно, какво ме задържа?
Научена съм все да оставам
и въже на ръцете си сама да вържа.

Мечтите си в джоба да крия,
да будувам в мрака с кафе в ръка,
от живота цигара да свия
и да го издишам, сякаш шега.

Дали имам оставен завет
не зная, но тръгнах оттук.
Вървя стъпка след стъпка напред,
но пътят вече е друг... 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветелина Неделчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...