Стъпка след стъпка напред
по пътя криволичещ пак.
За един диамант отнет
и ангелът ми стана враг.
Дълбока въздишка, спирам за миг,
обръщам се - зад мене мъгла.
Но дочух отнякъде разсеян вик,
огласяващ тревожно нощта.
Но аз - темерут - продължавам.
Там, обратно, какво ме задържа?
Научена съм все да оставам
и въже на ръцете си сама да вържа.
Мечтите си в джоба да крия,
да будувам в мрака с кафе в ръка,
от живота цигара да свия
и да го издишам, сякаш шега.
Дали имам оставен завет
не зная, но тръгнах оттук.
Вървя стъпка след стъпка напред,
но пътят вече е друг...
© Цветелина Неделчева Все права защищены