Стъпка след стъпка напред
по пътя криволичещ пак.
За един диамант отнет
и ангелът ми стана враг.

Дълбока въздишка, спирам за миг,
обръщам се - зад мене мъгла.
Но дочух отнякъде разсеян вик,
огласяващ тревожно нощта.

Но аз - темерут - продължавам.
Там, обратно, какво ме задържа?
Научена съм все да оставам
и въже на ръцете си сама да вържа.

Мечтите си в джоба да крия,
да будувам в мрака с кафе в ръка,
от живота цигара да свия
и да го издишам, сякаш шега.

Дали имам оставен завет
не зная, но тръгнах оттук.
Вървя стъпка след стъпка напред,
но пътят вече е друг...