13 нояб. 2020 г., 17:08

Стъпки

1.1K 1 3

Камбаната бие -

часовник без време

брои пак сълзите

на облачно небе;

Мерим със крачки 

мечтите несбъднати,

тъпчем реките,

в павета покълнали.

Скъсани срички 

от нашето бъдеще 

скитат самички 

и търсят си сбъдване;

Стъпват с терлички 

по ръба на взор,

слепен със години 

с неведом отпор.

Смисъл без мисъл 

пак търсим у другите;

слисани будим се - 

сън от заблуди 

до днеска сме любили..

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Доротея Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...