Камбаната бие -
часовник без време
брои пак сълзите
на облачно небе;
Мерим със крачки
мечтите несбъднати,
тъпчем реките,
в павета покълнали.
Скъсани срички
от нашето бъдеще
скитат самички
и търсят си сбъдване;
Стъпват с терлички
по ръба на взор,
слепен със години
с неведом отпор.
Смисъл без мисъл
пак търсим у другите;
слисани будим се -
сън от заблуди
до днеска сме любили..
© Доротея All rights reserved.
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
