Камбаната бие -
часовник без време
брои пак сълзите
на облачно небе;
Мерим със крачки
мечтите несбъднати,
тъпчем реките,
в павета покълнали.
Скъсани срички
от нашето бъдеще
скитат самички
и търсят си сбъдване;
Стъпват с терлички
по ръба на взор,
слепен със години
с неведом отпор.
Смисъл без мисъл
пак търсим у другите;
слисани будим се -
сън от заблуди
до днеска сме любили..
© Доротея All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
