Камбаната бие -
часовник без време
брои пак сълзите
на облачно небе;
Мерим със крачки
мечтите несбъднати,
тъпчем реките,
в павета покълнали.
Скъсани срички
от нашето бъдеще
скитат самички
и търсят си сбъдване;
Стъпват с терлички
по ръба на взор,
слепен със години
с неведом отпор.
Смисъл без мисъл
пак търсим у другите;
слисани будим се -
сън от заблуди
до днеска сме любили..
© Доротея Всички права запазени