13.11.2020 г., 17:08

Стъпки

1.1K 1 3

Камбаната бие -

часовник без време

брои пак сълзите

на облачно небе;

Мерим със крачки 

мечтите несбъднати,

тъпчем реките,

в павета покълнали.

Скъсани срички 

от нашето бъдеще 

скитат самички 

и търсят си сбъдване;

Стъпват с терлички 

по ръба на взор,

слепен със години 

с неведом отпор.

Смисъл без мисъл 

пак търсим у другите;

слисани будим се - 

сън от заблуди 

до днеска сме любили..

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Доротея Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...