13.11.2020 г., 17:08

Стъпки

1.1K 1 3

Камбаната бие -

часовник без време

брои пак сълзите

на облачно небе;

Мерим със крачки 

мечтите несбъднати,

тъпчем реките,

в павета покълнали.

Скъсани срички 

от нашето бъдеще 

скитат самички 

и търсят си сбъдване;

Стъпват с терлички 

по ръба на взор,

слепен със години 

с неведом отпор.

Смисъл без мисъл 

пак търсим у другите;

слисани будим се - 

сън от заблуди 

до днеска сме любили..

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Доротея Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...