13.11.2020 г., 17:08

Стъпки

1.1K 1 3

Камбаната бие -

часовник без време

брои пак сълзите

на облачно небе;

Мерим със крачки 

мечтите несбъднати,

тъпчем реките,

в павета покълнали.

Скъсани срички 

от нашето бъдеще 

скитат самички 

и търсят си сбъдване;

Стъпват с терлички 

по ръба на взор,

слепен със години 

с неведом отпор.

Смисъл без мисъл 

пак търсим у другите;

слисани будим се - 

сън от заблуди 

до днеска сме любили..

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Доротея Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...