13 nov 2020, 17:08

Стъпки

1.1K 1 3

Камбаната бие -

часовник без време

брои пак сълзите

на облачно небе;

Мерим със крачки 

мечтите несбъднати,

тъпчем реките,

в павета покълнали.

Скъсани срички 

от нашето бъдеще 

скитат самички 

и търсят си сбъдване;

Стъпват с терлички 

по ръба на взор,

слепен със години 

с неведом отпор.

Смисъл без мисъл 

пак търсим у другите;

слисани будим се - 

сън от заблуди 

до днеска сме любили..

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Доротея Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...