4 нояб. 2022 г., 09:37  

Суета

582 2 6

Лъжата си намазвам на филийка.

Преглъщам, доста залъкът горчи. 
Вина наливам - а на дъното горчилка,
но хапвам... пийвам... вече не боли. 

 

 "Здравей" - от вън на улицата чувам. 
Как си, мила? - връщам за "здравей", 
и хич дори не се интересувам.
Просто слагам си го - тука, ей.

 

Тъжна, късно вечер се завръщам 
и бавно свалям всичките лица. 
Лягам - силно себе си прегръщам, 
че мен, горката - кой ли ме разбра?

 

 


Опитай първо да разбереш другите и поискай после да те разберат и теб.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...