Violet_86 (Виолета)
221 4746
4.11.2022 г., 9:37 ч.  

Суета 

  Поезия
312 2 7

Лъжата си намазвам на филийка.

Преглъщам, доста залъкът горчи. 
Вина наливам - а на дъното горчилка,
но хапвам... пийвам... вече не боли. 

 

 "Здравей" - от вън на улицата чувам. 
Как си, мила? - връщам за "здравей", 
и хич дори не се интересувам.
Просто слагам си го - тука, ей.

 

Тъжна, късно вечер се завръщам 
и бавно свалям всичките лица. 
Лягам - силно себе си прегръщам, 
че мен, горката - кой ли ме разбра?

 

 


Опитай първо да разбереш другите и поискай после да те разберат и теб.

© Виолета Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубави е
  • Благодаря ви, Дани, Георги, Светле, Тони, Тоти. Да ви питам ли как сте? Хубав ден на всички ви.
  • След като си изиграла незаинтересоваността,
    финалът е логичен, в тон със сентенцията под стиха.
    Поздрави! Успех!
  • Сваляш всичките лица и оставаш сама със себе си!
    Слагаме маски, всички ние! Хареса ми този стих, Вили!
  • Натискай игнорчето, Вили. Тук си на вярната станция. ☺
  • Хареса ми.
  • С възрастта премахваме едно по едно лицата, те тежат.... И осъзнаваме колко излишен товар сме имали в годините назад. Вили, прекрасен стих, поздравления!
Предложения
: ??:??