Лъжата си намазвам на филийка.
Преглъщам, доста залъкът горчи.
Вина наливам - а на дъното горчилка,
но хапвам... пийвам... вече не боли.
"Здравей" - от вън на улицата чувам.
Как си, мила? - връщам за "здравей",
и хич дори не се интересувам.
Просто слагам си го - тука, ей.
Тъжна, късно вечер се завръщам
и бавно свалям всичките лица.
Лягам - силно себе си прегръщам,
че мен, горката - кой ли ме разбра? ...