Nov 4, 2022, 9:37 AM  

Суета

  Poetry
587 2 6

Лъжата си намазвам на филийка.

Преглъщам, доста залъкът горчи. 
Вина наливам - а на дъното горчилка,
но хапвам... пийвам... вече не боли. 

 

 "Здравей" - от вън на улицата чувам. 
Как си, мила? - връщам за "здравей", 
и хич дори не се интересувам.
Просто слагам си го - тука, ей.

 

Тъжна, късно вечер се завръщам 
и бавно свалям всичките лица. 
Лягам - силно себе си прегръщам, 
че мен, горката - кой ли ме разбра?

 

 


Опитай първо да разбереш другите и поискай после да те разберат и теб.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...