4 июл. 2020 г., 22:27

Суетният човек

839 0 1

Всеки иска да е прехвален,

без от това да има нужда,

забравя, че временно е тук поставен,

скромността му е някак чужда.

 

Всеки ден се превъзнася,

няма по-велик от него,

дори критиката не понася,

изцяло е в плен на своето его.

 

Вместо да се смири той -

иска аплодисменти от другите,

ако не ги получи - няма покой,

даже ако не са негови заслугите.

 

Но и той отвъд ще отиде

някой ден тъжен, неприветен,

туй сега не може да види,

но дали и тогаз ще е суетен?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...