Суетният човек
845
0
1
Всеки иска да е прехвален,
без от това да има нужда,
забравя, че временно е тук поставен,
скромността му е някак чужда.
Всеки ден се превъзнася,
няма по-велик от него,
дори критиката не понася,
изцяло е в плен на своето его.
Вместо да се смири той -
иска аплодисменти от другите,
ако не ги получи - няма покой,
даже ако не са негови заслугите.
Но и той отвъд ще отиде
някой ден тъжен, неприветен,
туй сега не може да види,
но дали и тогаз ще е суетен?
© Георги All rights reserved.
