6 янв. 2009 г., 00:45

Сухи дървета

1.1K 0 25

Тях пролетта не ги дарява с цвят.

През лятото минават

мълчаливи.

Не чакат плод.

Ни златен листопад.

Те просто са изсъхнали.

И сиви.

 

И само зимата,

със своя сняг,

грижовно ги завива и облича.

Сега ги гледам -

с мъничко тъга:

напразно

те на живи заприличват.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И на сухите дървета вдъхваш живот!!! Вълшебна поетеса!!! С обич!
  • Благодаря ти за честитката, Римпо!
    Много обич - за всички, които прочетоха и ще прочетат!
  • Много красиво, мога да гледам с часове едно такова дърво, емоция е.
  • хареса ми
  • Красота!!! Поздрави от мен За много години и честита ти годишнина в сайта

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...