Тях пролетта не ги дарява с цвят.
През лятото минават
мълчаливи.
Не чакат плод.
Ни златен листопад.
Те просто са изсъхнали.
И сиви.
И само зимата,
със своя сняг,
грижовно ги завива и облича.
Сега ги гледам -
с мъничко тъга:
напразно
те на живи заприличват.
© Елица Ангелова All rights reserved.