Сумракът и Пролетта
Насила не пиша за пролетта.
Дете не съм й и не ме заразява
мирисът на прясната трева
с конпеж по цъфтящата дъбрава.
Да я приветствам не умея.
Тя с Лазар става, а пък аз…
С врабчета и калинки как да пея,
щом Хадес дреме в моя глас?
Не възхвалявам дъги и лалета,
но въпреки сумрачната печал
на моя стих, тя неуморно шета.
И кичи всичко с резедав воал.
20.03.2019г.
гр. Сопот
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Събина Брайчева Все права защищены
