Насила не пиша за пролетта.
Дете не съм й и не ме заразява
мирисът на прясната трева
с конпеж по цъфтящата дъбрава.
Да я приветствам не умея.
Тя с Лазар става, а пък аз…
С врабчета и калинки как да пея,
щом Хадес дреме в моя глас?
Не възхвалявам дъги и лалета,
но въпреки сумрачната печал
на моя стих, тя неуморно шета.
И кичи всичко с резедав воал.
20.03.2019г.
гр. Сопот
© Събина Брайчева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
