27.03.2019 г., 16:40 ч.

Сумракът и Пролетта 

  Поезия
493 0 1

Насила не пиша за пролетта.
Дете не съм й и не ме заразява
мирисът на прясната трева
с конпеж по цъфтящата дъбрава.
Да я приветствам не умея.
Тя с Лазар става, а пък аз…
С врабчета и калинки как да пея,
щом Хадес дреме в моя глас?
Не възхвалявам дъги и лалета,
но въпреки сумрачната печал
на моя стих, тя неуморно шета.
И кичи всичко с резедав воал.

 

20.03.2019г.
гр. Сопот

© Събина Брайчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прочетох с интерес. Стихът ти е безупречен по отношение на рима, ритъм, краткост и концентрация на мисълта. Благодаря за споделеното!
Предложения
: ??:??