2 февр. 2015 г., 17:54  

Сутрешно кафе 

  Поэзия » Другая
365 0 7

След нощ усукана и тежка,

след нощ на сънища кошмарни,

след нощ на тъпата болежка

и на несгодите шамарни,

 

станù пред изгрева небесен,

преди мъглата да се вдигне

и все по тротоара тесен,

където крачката ти стигне,

 

поспри се в кафене квартално...

И влез на утрото в уюта

със мирис на кафе банално

и с ранната си треска люта

 

поръчай чашката с кафето...

Седни там - в ъгъла - самотен

да си премислиш битието.

И още сънен, и непотен,

 

изпий кафето си до края

с молба след първата цигара:

да е денят ти, като в рая,

а утрото пък - първа гара.

 

 

 

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Приятели за хубавите коментарии и дадената оценка!
    Радвам се, че харесахте, защото съм го изстрадал!
    Приемам бележката на Мисана!Редактирах го!
    Желая на всички хубав ден!!
  • Поздравления за оптимистичния финал, Ники!
  • Отлично стихотворение, Никола! Нямам право да те съветвам, предвид възрастовата ни разлика и уважението което изпитвам към теб, но само споделям, че стихотворението ти ще спечели технически, ако първият ред на 3-я куплет бъде заменен с:

    "поспри се в кафене квартално..."

    Поздравление за написаното!
  • Въпреки болежките – доста оптимистично! Поздрав!
  • Никола, поздравявам те!Писах ти коментар на това стихотворение и сега отворих по грешка - за съжаление е изтрит. Няма нищо.Само ти казвам.
    Стихото ти оценявам най-високо.Лека вечер!
    Бъди жив, здрав и бодър!
  • Мисля,че всеки е имал такива нощи
    и самотно кафе с тъжни размисли!

    "изпий кафето си до края

    с молба след първата цигара:

    да е денят ти, като в рая,

    а утрото пък - първа гара."

    Дано!
  • Тази ранна треска, люта...
    Познати сме си с нея!
    Влязох в стиха ти, Колич!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??