2 февр. 2015 г., 17:54  

Сутрешно кафе

570 0 7

След нощ усукана и тежка,

след нощ на сънища кошмарни,

след нощ на тъпата болежка

и на несгодите шамарни,

 

станù пред изгрева небесен,

преди мъглата да се вдигне

и все по тротоара тесен,

където крачката ти стигне,

 

поспри се в кафене квартално...

И влез на утрото в уюта

със мирис на кафе банално

и с ранната си треска люта

 

поръчай чашката с кафето...

Седни там - в ъгъла - самотен

да си премислиш битието.

И още сънен, и непотен,

 

изпий кафето си до края

с молба след първата цигара:

да е денят ти, като в рая,

а утрото пък - първа гара.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Приятели за хубавите коментарии и дадената оценка!
    Радвам се, че харесахте, защото съм го изстрадал!
    Приемам бележката на Мисана!Редактирах го!
    Желая на всички хубав ден!!
  • Поздравления за оптимистичния финал, Ники!
  • Отлично стихотворение, Никола! Нямам право да те съветвам, предвид възрастовата ни разлика и уважението което изпитвам към теб, но само споделям, че стихотворението ти ще спечели технически, ако първият ред на 3-я куплет бъде заменен с:

    "поспри се в кафене квартално..."

    Поздравление за написаното!
  • Въпреки болежките – доста оптимистично! Поздрав!
  • Никола, поздравявам те!Писах ти коментар на това стихотворение и сега отворих по грешка - за съжаление е изтрит. Няма нищо.Само ти казвам.
    Стихото ти оценявам най-високо.Лека вечер!
    Бъди жив, здрав и бодър!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...