След нощ усукана и тежка,
след нощ на сънища кошмарни,
след нощ на тъпата болежка
и на несгодите шамарни,
станù пред изгрева небесен,
преди мъглата да се вдигне
и все по тротоара тесен,
където крачката ти стигне,
поспри се в кафене квартално...
И влез на утрото в уюта
със мирис на кафе банално
и с ранната си треска люта ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up