Сутрешно кафе
След нощ усукана и тежка,
след нощ на сънища кошмарни,
след нощ на тъпата болежка
и на несгодите шамарни,
станù пред изгрева небесен,
преди мъглата да се вдигне
и все по тротоара тесен,
където крачката ти стигне,
поспри се в кафене квартално...
И влез на утрото в уюта
със мирис на кафе банално
и с ранната си треска люта
поръчай чашката с кафето...
Седни там - в ъгъла - самотен
да си премислиш битието.
И още сънен, и непотен,
изпий кафето си до края
с молба след първата цигара:
да е денят ти, като в рая,
а утрото пък - първа гара.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
