7 мая 2024 г., 19:17

Сутрин рано

603 1 1

Сутрин рано, когато започва денят

вън синигери пеят и славеи трели извиват

Слънцето тръгва на запад по своя си път

а лъчите му с жар хоризонта безкраен заливат

 

Сутрин рано, а сякаш ти раждаш се пак

да опиташ отново да бъдеш добър и човечен

Пак преборил в душата си Вечния мрак

пресътворяваш живота си в миг като Вечност

 

Щом залезе светликът със него умира денят

и се стапят изчезват щения, грижи материални

За да остане едничка на спомена бледа следа

че тук бил си-искрица от теб ще остане...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...