7 мая 2024 г., 19:17

Сутрин рано

610 1 1

Сутрин рано, когато започва денят

вън синигери пеят и славеи трели извиват

Слънцето тръгва на запад по своя си път

а лъчите му с жар хоризонта безкраен заливат

 

Сутрин рано, а сякаш ти раждаш се пак

да опиташ отново да бъдеш добър и човечен

Пак преборил в душата си Вечния мрак

пресътворяваш живота си в миг като Вечност

 

Щом залезе светликът със него умира денят

и се стапят изчезват щения, грижи материални

За да остане едничка на спомена бледа следа

че тук бил си-искрица от теб ще остане...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...