Сутрин рано, когато започва денят

вън синигери пеят и славеи трели извиват

Слънцето тръгва на запад по своя си път

а лъчите му с жар хоризонта безкраен заливат

Сутрин рано, а сякаш ти раждаш се пак

да опиташ отново да бъдеш добър и човечен

Пак преборил в душата си Вечния мрак

пресътворяваш живота си в миг като Вечност

Щом залезе светликът със него умира денят

и се стапят изчезват щения, грижи материални

За да остане едничка на спомена бледа следа

че тук бил си-искрица от теб ще остане...