Сутрин рано

Поезия » Философска, Друга

596 1 1

Сутрин рано, когато започва денят

вън синигери пеят и славеи трели извиват

Слънцето тръгва на запад по своя си път

а лъчите му с жар хоризонта безкраен заливат

Сутрин рано, а сякаш ти раждаш се пак

да опиташ отново да бъдеш добър и човечен

Пак преборил в душата си Вечния мрак

пресътворяваш живота си в миг като Вечност

Щом залезе светликът със него умира денят

и се стапят изчезват щения, грижи материални

За да остане едничка на спомена бледа следа

че тук бил си-искрица от теб ще остане...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Владимиров (Иво Сотиров)

Хубав стих...с красивата природа.!.Има тъга,но и оптимизъм !

2024-05-14T12:29:36+03:00

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.8K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.1K 5.0