Сутрин рано
Сутрин рано, когато започва денят
вън синигери пеят и славеи трели извиват
Слънцето тръгва на запад по своя си път
а лъчите му с жар хоризонта безкраен заливат
Сутрин рано, а сякаш ти раждаш се пак
да опиташ отново да бъдеш добър и човечен
Пак преборил в душата си Вечния мрак
пресътворяваш живота си в миг като Вечност
Щом залезе светликът със него умира денят
и се стапят изчезват щения, грижи материални
За да остане едничка на спомена бледа следа
че тук бил си-искрица от теб ще остане...
© Росица Георгиева All rights reserved.
