Планинскоцвете (Росица Георгиева) Планинскоцвете (Росица Георгиева)
4 84
May 7, 2024, 7:17 PM

Сутрин рано

597 1 1

Сутрин рано, когато започва денят

вън синигери пеят и славеи трели извиват

Слънцето тръгва на запад по своя си път

а лъчите му с жар хоризонта безкраен заливат

 

Сутрин рано, а сякаш ти раждаш се пак

да опиташ отново да бъдеш добър и човечен

Пак преборил в душата си Вечния мрак

пресътворяваш живота си в миг като Вечност

 

Щом залезе светликът със него умира денят

и се стапят изчезват щения, грижи материални

За да остане едничка на спомена бледа следа

че тук бил си-искрица от теб ще остане...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Георгиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0