Сватбен е денят
Навън воалите са снежни.
Виждам сватбен е денят,
а в мене чувства - тъй небрежни,
всеки миг ще завалят.
Кумът сега е севернякът.
Кумата - някъде от юг
и шафери - от изток, запад,
пристигат - всичките са тук.
С мъглите спускат се, прииждат.
В мен навяват страшен студ.
Защо ли гостите не виждат?
Светът е станал някак друг.
Но вдигам тост за тази сватба,
макар, че тежка ще е тя.
Захвърлям черната си брадва.
Да живее нека любовта!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виолета Все права защищены
Да. Но като цяло, брака с лошотията в сърцата ни или зимата в душите ни.