Навън воалите са снежни.
Виждам сватбен е денят,
а в мене чувства - тъй небрежни,
всеки миг ще завалят.
Кумът сега е севернякът.
Кумата - някъде от юг
и шафери - от изток, запад,
пристигат - всичките са тук.
С мъглите спускат се, прииждат.
В мен навяват страшен студ.
Защо ли гостите не виждат?
Светът е станал някак друг.
Но вдигам тост за тази сватба,
макар, че тежка ще е тя.
Захвърлям черната си брадва.
Да живее нека любовта!
© Виолета All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Да. Но като цяло, брака с лошотията в сърцата ни или зимата в душите ни.