Навън воалите са снежни.
Виждам сватбен е денят,
а в мене чувства - тъй небрежни,
всеки миг ще завалят.
Кумът сега е севернякът.
Кумата - някъде от юг
и шафери - от изток, запад,
пристигат - всичките са тук.
С мъглите спускат се, прииждат.
В мен навяват страшен студ.
Защо ли гостите не виждат?
Светът е станал някак друг.
Но вдигам тост за тази сватба,
макар, че тежка ще е тя.
Захвърлям черната си брадва.
Да живее нека любовта!
© Виолета All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Да. Но като цяло, брака с лошотията в сърцата ни или зимата в душите ни.