Свещен гняв!

8 нояб. 2008 г., 00:24

Поэзия » Любовная

717 0 3

Да, аз съм торнадо,

унищожавам без право!

Да, аз съм светкавица,

бурканче с гняв на сива лавица!

Да, аз съм чувство, природно бедствие!

Да, аз съм от взрив и буря следствие!

Да, била съм хрисима и тиха,

но честността ти ме изкарва на тепиха!

Свещен гняв, идваш и го освобождаваш.

Светия гняв, в плик хартиен ми подаряваш.

Ще ми се да те нарежа на парченца... нежно,

ще ми се да те унищожавам... безбрежно.

Гневна съм, заради теб, благодаря!

Гнева свещен с теб успявам да освободя!

Не знам, правилно ли го усещам,

но гнева с любовта си срещам...