Свещен гняв!
Да, аз съм торнадо,
унищожавам без право!
Да, аз съм светкавица,
бурканче с гняв на сива лавица!
Да, аз съм чувство, природно бедствие!
Да, аз съм от взрив и буря следствие!
Да, била съм хрисима и тиха,
но честността ти ме изкарва на тепиха!
Свещен гняв, идваш и го освобождаваш.
Светия гняв, в плик хартиен ми подаряваш.
Ще ми се да те нарежа на парченца... нежно,
ще ми се да те унищожавам... безбрежно.
Гневна съм, заради теб, благодаря!
Гнева свещен с теб успявам да освободя!
Не знам, правилно ли го усещам,
но гнева с любовта си срещам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Саси Дамянова Всички права запазени
