29 февр. 2016 г., 00:20  

Свещникът на дядо

514 0 6

Свещникът на дядо


Гледам отсреща стария свещник.
Внезапно ми заговори.
С пламъче слабо. Тъжно и нямо.
Баба и дядо ги няма!
 
Прашният албум с трепет отворих.
И той ми проговори.
Свидната снимка! Само те- двама.
Мама и татко ги няма!

 

Мойте деца ще се завръщат
в бащината си къща.
Ще ми извикат да им отворя.
Аз няма да отговоря.

 

Да ги целуна, ще се завърнат.
Ще искат да ги прегърна.
Ще се спогледат. Само те- двама.
Ще разберат, че ме няма.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мари Елен- Даниела Стамова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...