16 июл. 2008 г., 14:18

Светкавично... 

  Поэзия
1170 1 26

Наистина не те обичам повече,

светкавично реших го,

точно днес.

Размествах цифрите.

Пословични -

са часовете

с теб и без…

 

Очаквах те отново.

Както винаги,

ръката ми погали закъснението.

На пръсти. Пак към тебе се повдигнах…

и пак превърнах се в спасение.

 

А после пролетта с ръцете ми,

„береше грубо”

цъфналите вишни…

И в аления сок на цветовете им

перото си топях

и пишех…

 

А как тежеше само върху листа

това невинно вишнево мастило.

И КАПЕХ на сълзи

вишнево-чисти,

с илюзията,

в която бях те скрила.

 

С която привечер нареждах

десертни чаши с портокали...

И скришно прага все поглеждах!

Но нямаше те!

Ти разбра ли?!

 

Какво от това, че ме обичаш?

Светкавично!

В мига дъхът ми спира.

Аз не отричам!

Си в очите ми!

Но е различно…

там умираш…

© Мойра Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??