Светкавично...
Наистина не те обичам повече,
светкавично реших го,
точно днес.
Размествах цифрите.
Пословични -
са часовете
с теб и без…
Очаквах те отново.
Както винаги,
ръката ми погали закъснението.
На пръсти. Пак към тебе се повдигнах…
и пак превърнах се в спасение.
А после пролетта с ръцете ми,
„береше грубо”
цъфналите вишни…
И в аления сок на цветовете им
перото си топях
и пишех…
А как тежеше само върху листа
това невинно вишнево мастило.
И КАПЕХ на сълзи
вишнево-чисти,
с илюзията,
в която бях те скрила.
С която привечер нареждах
десертни чаши с портокали...
И скришно прага все поглеждах!
Но нямаше те!
Ти разбра ли?!
Какво от това, че ме обичаш?
Светкавично!
В мига дъхът ми спира.
Аз не отричам!
Си в очите ми!
Но е различно…
там умираш…
© Мойра All rights reserved.
