7 дек. 2025 г., 20:50

Светкавица

43 0 0

В нощта светкавица –

ех – каква красавица,

небе на две разсече,

оттекна надалече.

 

В необуздания ѝ трясък

се роди ефирен блясък –

той на мрака заговори,

сетне в него се разтвори.

 

Събуди и земята тиха,

както другите не биха –

разтърси из основи

мечти за сън готови.

 

Тя с милувка огън пали,

а искрите ѝ раздали

късчета от сътворение –

не поднасят извинение.

 

А небето я прегърна

и в себе си я върна –

детенце му е мило,

дори да е сгрешило.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мирослав Кръстев Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...