Светкавица

В нощта светкавица –

ех – каква красавица,

небе на две разсече,

оттекна надалече.

В необуздания ѝ трясък

се роди ефирен блясък –

той на мрака заговори,

сетне в него се разтвори.

Събуди и земята тиха,

както другите не биха –

разтърси из основи

мечти за сън готови.

Тя с милувка огън пали,

а искрите ѝ раздали

късчета от сътворение –

не поднасят извинение.

А небето я прегърна

и в себе си я върна –

детенце му е мило,

дори да е сгрешило.