Светкавица
В нощта светкавица –
ех – каква красавица,
небе на две разсече,
оттекна надалече.
В необуздания ѝ трясък
се роди ефирен блясък –
той на мрака заговори,
сетне в него се разтвори.
Събуди и земята тиха,
както другите не биха –
разтърси из основи
мечти за сън готови.
Тя с милувка огън пали,
а искрите ѝ раздали
късчета от сътворение –
не поднасят извинение.
А небето я прегърна
и в себе си я върна –
детенце му е мило,
дори да е сгрешило.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мирослав Кръстев Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ