24 июн. 2014 г., 20:30
Над стара дъбрава зора зазори,
с усмивка разпръсна тъмата.
Събуди цветя и тревички добри -
да срещнат и днес светлината.
Пак слънцето тръгна по вечния път,
окъпа си в извор лъчите,
докосна потока и росния кът -
да има вода лековита.
Ухае на мащерка, мента, равнец
и трепка прозрачен просторът,
една самодива заплете венец,
изви се на птиците хора. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация