Соларе (Румяна Друмева) Соларе (Румяна Друмева)
30 121
18 янв. 2024 г., 13:54

Светлина

671 3 8

Пометоха думите смислени

завилнели със кръвен заряд

нестройни, космически звуците

завихрени в кръг непознат

Хармония няма, Всичко е хаос

Вселената мълком пищи

най-малка частица

душата отскубната

се влачи и с болка мълви

Отче,във Твои ръце съм

предавам на Теб своя дух

е казал нявга  Христос,

уморен светлина да раздава

на слепите още до днес

Пометоха думите смислени

в нестроен  Космически звук

остана само надеждата

за мир вселенски поднесен с любов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Друмева Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

  • Соларе (Румяна Друмева)
    Соларе (Румяна Друмева)
    Благодаря, мила Тане
  • di_t
    di_t
    Хубав стих!
  • Соларе (Румяна Друмева)
    Соларе (Румяна Друмева)
    Благодаря Младене !
    Благодаря за отделеното време и хубавите думи!
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Колкото и парадоксално да звучи, адът е нашето спасение и избавление, защото единствено чрез него опознаваме бездната на душата си:

    "най-малка частица
    душата отскубната
    се влачи и с болка мълви"

    В страданието има величие несъизмеримо с нищо друго на този свят. И именно адът ни хвърля в пламъците на душеспасяващото страдание. Трябва да благославяме всяко страдание и всеки ужас, който се изсипва като цунами върху нас.

    Поздравление за стиха ти, Руми. Изстрадан до мозъка на костите, той пречиства духа!
  • Соларе (Румяна Друмева)
    Соларе (Румяна Друмева)
    Благодаря за подкрепата, мила Таня Бъди здрава и вдъхновена

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0