Соларе (Румяна Друмева)
30 121

18 янв. 2024 г., 13:54

Светлина

Поэзия

670 3 8

Пометоха думите смислени

завилнели със кръвен заряд

нестройни, космически звуците

завихрени в кръг непознат

Хармония няма, Всичко е хаос

Вселената мълком пищи

най-малка частица

душата отскубната

се влачи и с болка мълви

Отче,във Твои ръце съм

предавам на Теб своя дух

е казал нявга Христос,

уморен светлина да раздава

на слепите още до днес

Пометоха думите смислени

в нестроен Космически звук

остана само надеждата

за мир вселенски поднесен с любов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Соларе (Румяна Друмева)

Благодаря, мила Тане

2024-04-17T13:56:56+03:00
di_t

Хубав стих!

2024-04-17T11:36:47+03:00
Соларе (Румяна Друмева)

Благодаря Младене !
Благодаря за отделеното време и хубавите думи!

2024-01-23T15:24:41+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Колкото и парадоксално да звучи, адът е нашето спасение и избавление, защото единствено чрез него опознаваме бездната на душата си:

"най-малка частица
душата отскубната
се влачи и с болка мълви"

В страданието има величие несъизмеримо с нищо друго на този свят. И именно адът ни хвърля в пламъците на душеспасяващото страдание. Трябва да благославяме всяко страдание и всеки ужас, който се изсипва като цунами върху нас.

Поздравление за стиха ти, Руми. Изстрадан до мозъка на костите, той пречиства духа!

2024-01-22T23:47:19+02:00
Соларе (Румяна Друмева)

Благодаря за подкрепата, мила Таня Бъди здрава и вдъхновена

2024-01-22T20:52:32+02:00

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬