Соларе (Румяна Друмева) Соларе (Румяна Друмева)
30 121
18 янв. 2024 г., 13:54

Светлина

668 3 8

Пометоха думите смислени

завилнели със кръвен заряд

нестройни, космически звуците

завихрени в кръг непознат

Хармония няма, Всичко е хаос

Вселената мълком пищи

най-малка частица

душата отскубната

се влачи и с болка мълви

Отче,във Твои ръце съм

предавам на Теб своя дух

е казал нявга  Христос,

уморен светлина да раздава

на слепите още до днес

Пометоха думите смислени

в нестроен  Космически звук

остана само надеждата

за мир вселенски поднесен с любов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Друмева Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

  • Соларе (Румяна Друмева)
    Соларе (Румяна Друмева)
    Благодаря, мила Тане
  • di_t
    di_t
    Хубав стих!
  • Соларе (Румяна Друмева)
    Соларе (Румяна Друмева)
    Благодаря Младене !
    Благодаря за отделеното време и хубавите думи!
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Колкото и парадоксално да звучи, адът е нашето спасение и избавление, защото единствено чрез него опознаваме бездната на душата си:

    "най-малка частица
    душата отскубната
    се влачи и с болка мълви"

    В страданието има величие несъизмеримо с нищо друго на този свят. И именно адът ни хвърля в пламъците на душеспасяващото страдание. Трябва да благославяме всяко страдание и всеки ужас, който се изсипва като цунами върху нас.

    Поздравление за стиха ти, Руми. Изстрадан до мозъка на костите, той пречиства духа!
  • Соларе (Румяна Друмева)
    Соларе (Румяна Друмева)
    Благодаря за подкрепата, мила Таня Бъди здрава и вдъхновена

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0