Пометоха думите смислени
завилнели със кръвен заряд
нестройни, космически звуците
завихрени в кръг непознат
Хармония няма, Всичко е хаос
Вселената мълком пищи
най-малка частица
душата отскубната
се влачи и с болка мълви
Отче,във Твои ръце съм
предавам на Теб своя дух
е казал нявга Христос,
уморен светлина да раздава
на слепите още до днес
Пометоха думите смислени
в нестроен Космически звук
остана само надеждата
за мир вселенски поднесен с любов
© Румяна Друмева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
