Пометоха думите смислени
завилнели със кръвен заряд
нестройни, космически звуците
завихрени в кръг непознат
Хармония няма, Всичко е хаос
Вселената мълком пищи
най-малка частица
душата отскубната
се влачи и с болка мълви
Отче,във Твои ръце съм
предавам на Теб своя дух
е казал нявга Христос,
уморен светлина да раздава
на слепите още до днес
Пометоха думите смислени
в нестроен Космически звук
остана само надеждата
за мир вселенски поднесен с любов
© Румяна Друмева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
