Светлина
Пометоха думите смислени
завилнели със кръвен заряд
нестройни, космически звуците
завихрени в кръг непознат
Хармония няма, Всичко е хаос
Вселената мълком пищи
най-малка частица
душата отскубната
се влачи и с болка мълви
Отче,във Твои ръце съм
предавам на Теб своя дух
е казал нявга Христос,
уморен светлина да раздава
на слепите още до днес
Пометоха думите смислени
в нестроен Космически звук
остана само надеждата
за мир вселенски поднесен с любов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Друмева Всички права запазени
