Соларе (Румяна Друмева) Соларе (Румяна Друмева)
30 121
18 ene 2024, 13:54

Светлина

  Poesía
673 3 8

Пометоха думите смислени

завилнели със кръвен заряд

нестройни, космически звуците

завихрени в кръг непознат

Хармония няма, Всичко е хаос

Вселената мълком пищи

най-малка частица

душата отскубната

се влачи и с болка мълви

Отче,във Твои ръце съм

предавам на Теб своя дух

е казал нявга  Христос,

уморен светлина да раздава

на слепите още до днес

Пометоха думите смислени

в нестроен  Космически звук

остана само надеждата

за мир вселенски поднесен с любов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Друмева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Соларе (Румяна Друмева)
    Соларе (Румяна Друмева)
    Благодаря, мила Тане
  • di_t
    di_t
    Хубав стих!
  • Соларе (Румяна Друмева)
    Соларе (Румяна Друмева)
    Благодаря Младене !
    Благодаря за отделеното време и хубавите думи!
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Колкото и парадоксално да звучи, адът е нашето спасение и избавление, защото единствено чрез него опознаваме бездната на душата си:

    "най-малка частица
    душата отскубната
    се влачи и с болка мълви"

    В страданието има величие несъизмеримо с нищо друго на този свят. И именно адът ни хвърля в пламъците на душеспасяващото страдание. Трябва да благославяме всяко страдание и всеки ужас, който се изсипва като цунами върху нас.

    Поздравление за стиха ти, Руми. Изстрадан до мозъка на костите, той пречиства духа!
  • Соларе (Румяна Друмева)
    Соларе (Румяна Друмева)
    Благодаря за подкрепата, мила Таня Бъди здрава и вдъхновена

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0