Светлина
Със сенките танцувахме в нощта -
останали от миналото време,
когато пулсът в бялата луна
внезапно спря и лятото отне ни.
Отне мечтите ни, замръзнали завчас
от бурите, прииждащи със мрака,
разби в душите онзи топъл пласт,
във който тихо чувствата ни плачат.
Отне ни вярата, че можем по-добре
живота си самотен да живеем,
отне ни вятъра и синьото море,
с които искахме в съня си да се слеем.
Отне молитвите на нашите души
и с болката крилата ни прекърши,
и светлото в ума ни - разруши,
и въздухът ни сякаш просто свърши...
И в този миг разбрахме - то е в нас,
дълбоко във душите е вградено,
и просто трябва всеки божи час
от светлото в душите си да вземем.
И просто трябва с него да вървим
по пътя му - усмихнати и бели,
и в мислите му топли да таим
надеждите - те там са оцелели...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Чавдар Все права защищены
